ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНА АНЕМИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ И МЯСТОТО НА ПАРЕНТЕРАЛНИТЕ ЖЕЛЯЗОЗАМЕСТИТЕЛНИ ПРЕПАРАТИ В НЕЙНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Автори

  • Р. Георгиева Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • Г. Томова Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • Д. Атанасова Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • Х. Христозова Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Клинични медицински науки“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • Д. Капралев Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • K. Петрова Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • Е. Петева Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор
  • М. Белчева Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна; Катедра „Педиатрия“, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна Автор

Ключови думи :

деца, анемия, желязо, парентералната желязозаместителна терапия

Абстракт

В глобален аспект железният дефицит остава най-честата причина за анемия в детска възраст. Желязодефицитната анемия (ЖДА) има бимодално възрастово разпределение с най-голяма честота в кърма-ческия период и в юношеството. Като основни етилогични фактори за ЖДА се посочват диета с нисък прием на желязо, хронична кръвозагуба, малабсорбция и хронични заболявания, водещи до дисрегулация на железния метаболизъм. През последните години се наблюдава значителен напредък по отношение на терапевтичните възможности при ЖДА, включително и в приложението на парентералната желязозаместителна терапия. Основните предимства на парентералната желязозаместителна терапия са преодоляването на предизвика-телствата, свързани с гастроинтестиналните странични ефекти при перорален прием, и заобикалянето на интестиналната мукозна бариера. Това обуславя част от индикациите за интравенозно приложение на желя-зо в детска възраст, сред които са възпалителни чревни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, тежки желязодефицитни анемии, налагащи болнично лечение, и други хронични заболявания, асоциирани с възпалителен процес. Познаването на показанията, безопасността и правилното насочване на пациентите са от съществено значение за общопрактикуващия лекар в ежедневната му прак-тика. Интравенозните инфузии на желязо са еволюирали от нискоефективни и високорискови интервенции в безопасна алтернатива при лечението на желязодефицитна анемия, с разширяващи се индикации. 

Литература (библиография)

Mattiello V, Schmugge M, Hengartner H, et al. Diagnosis and management of iron deficiency in children with or without anemia: consensus recommendations of the SPOG Pediatric Hematology Working Group. Eur J Pediatr. 2020;179(4):527-545. doi:10.1007/s00431-020-03597-5.

Haemoglobin concentrations for the diagnosis of anaemia and assessment of severity. Available from: https://www.who.int/publications/i/item/WHO-NMH-NHD-MNM-11.1 (accessed 2026 Feb 13).

Lee S, et al. Global, regional and national burden of dietary iron deficiency from 1990 to 2021: a Global Burden of Disease study. Nat Med. 2025;31(6):1809-1829. doi:10.1038/s41591-025-03624-8.

Van der Merwe LF, Eussen SR. Iron status of young children in Europe. Am J Clin Nutr. 2017;106:1663S-1671S. doi:10.3945/ajcn.117.156018.

Silva L, et al. Iron deficiency anemia in adolescents: a literature review. Nutr Hosp. 2014;29:1240-1249. doi:10.3305/nh.2014.29.6.7245.

Chaber R, et al. Diagnosis and treatment of iron deficiency and iron deficiency anemia in children and adolescents: recommendations of the Polish Pediatric Society, the Polish Society of Pediatric Oncology and Hematology, the Polish Society of Neonatology, and the Polish Society of Family Medicine. Nutrients. 2024;16(21):3623. doi:10.3390/nu16213623.

Stevens GA, et al. National, regional, and global estimates of anaemia by severity in women and children for 2000-19: a pooled analysis of population-representative data. Lancet Glob Health. 2022;10(5):e627-e639. doi:10.1016/S2214-109X(22)00084-5.

World Health Organization. Anaemia in children aged 6-59 months, prevalence (%) (2021 edition). Available from: https://www.who.int/data/gho/data/indicators/indicator-details/GHO/prevalence-of-anaemia-in-children-under-5-years-(-) (accessed 2026 Feb 13).

Eussen S, Alles M, Uijterschout L, et al. Iron intake and status of children aged 6-36 months in Europe: a systematic review. Ann Nutr Metab. 2015;66(2-3):80-92. doi:10.1159/000371357.

Kersting M, Alexy U, Sichert-Hellert W. Dietary intake and food sources of minerals in 1 to 18 year old German children and adolescents. Nutr Res. 2001;21(4):607-616. doi:10.1016/S0271-5317(01)00262-7.

McCarthy EK, et al. Iron intakes and status of 2-year-old children in the Cork BASELINE Birth Cohort Study. Matern Child Nutr. 2017;13(3):e12320. doi:10.1111/mcn.12320.

Lokeshwar MR, Shah N. Topics on iron deficiency anemia: introduction. Pediatric Oncall. Available from: https://www.pediatriconcall.com/articles/pediatric-hematology/iron-deficiency-anemia/iron-deficiency-anemia-introduction (accessed 2026 Feb 13).

Broekaert IJ, et al. Approach to anaemia in gastrointestinal disease: a position paper by the ESPGHAN Gastroenterology Committee. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2025;80(3):510-532. doi:10.1002/jpn3.12454.

Fauziah N, Aviani JK, Agrianfanny YN, Fatimah SN. Intestinal parasitic infection and nutritional status in children under five years old: a systematic review. Trop Med Infect Dis. 2022;7(11):371. doi:10.3390/tropicalmed7110371.

Xu C, Mao X, Xu Y, Cui X. Epidemiology of inflammatory bowel disease-associated anemia in children and adolescents from 1990 to 2021: a global, regional analysis from the Global Burden of Disease Study. Front Pediatr. 2025;13:1651612. doi:10.3389/fped.2025.1651612.

Albokhari SM, Muzaffer M. Anemia in juvenile idiopathic arthritis (JIA) and other pediatric rheumatologic diseases: a retrospective study. Open J Rheumatol Autoimmune Dis. 2021;11(4):188-202. doi:10.4236/ojra.2021.114019.

Ganz T. Hepcidin and iron regulation, 10 years later. Blood. 2011;117(17):4425-4433. doi:10.1182/blood-2011-01-258467.

Moum B, Lindgren S. Iron deficiency and iron deficiency anemia in chronic disease-common, important, and treatable. J Clin Med. 2025;14(13):4519. doi:10.3390/jcm14134519.

Weyand AC, Chaitoff A, Freed GL, et al. Prevalence of iron deficiency and iron-deficiency anemia in US females aged 12-21 years, 2003-2020. JAMA. 2023;329(24):2191-2193. doi:10.1001/jama.2023.8020.

Valentine SL, Bateman ST. Identifying factors to minimize phlebotomy-induced blood loss in the pediatric intensive care unit. Pediatr Crit Care Med. 2012;13(1):22-27. doi:10.1097/PCC.0b013e318219681d.

East P, et al. Infant iron deficiency, child affect, and maternal unresponsiveness: testing the long-term effects of functional isolation. Dev Psychol. 2017;53(12):2233-2244. doi:10.1037/dev0000385.

Roganovic J. Parenteral iron therapy in children with iron deficiency anemia. World J Clin Cases. 2024;12(13):2138-2142. doi:10.12998/wjcc.v12.i13.2138.

Cohen CT, Powers JM. Intravenous iron therapy in pediatrics: who should get it and when is the right time? Hematology Am Soc Hematol Educ Program. 2023;2023(1):630-635. doi:10.1182/hematology.2023000496.

Kazancı EG, Korkmaz MF, Orhaner B. Efficacy and safety of intravenous iron sucrose treatment in children with iron deficiency anemia. Med Sci Discov. 2019;6(10):278-283. doi:10.36472/msd.v6i10.317.

Nguyen M, Tadi P. Iron supplementation. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557376/

Rampton D, et al. Hypersensitivity reactions to intravenous iron: guidance for risk minimization and management. Haematologica. 2014;99(11):1671-1676. doi:10.3324/haematol.2014.111492.

Йотова К, Аврамова Б. Железен дефицит в ранна детска възраст: значение на серумния феритин като диагностичен маркер. Педиатрия. 2025;(4):27-30. // Yotova K, Avramova B. Iron Deficiency in Early Childhood: The Importance of Serum Ferritin as a Diagnostic Marker. Pediatria. 2025; (4):27-30.

World Health Organization. WHO guideline on use of ferritin concentrations to assess iron status in populations. Geneva: World Health Organization; 2020.

Benson AE, et al. The incidence, complications, and treatment of iron deficiency in pregnancy. Eur J Haematol. 2022;109(6):633-642. doi:10.1111/ejh.13870.

Basbug A, Sonmez CI. Iron deficiency anemia in adolescent pregnancy: investigation of its effects and the related factors. Fam Pract Palliat Care. 2018;3(3):108-112. doi:10.22391/fppc.430110.

Murrin EM, et al. Effectiveness and safety of intravenous iron therapy in outpatient obstetrical clinic for treatment of iron-deficiency anemia during pregnancy. Pregnancy. 2025;1(5):e70067. doi:10.1002/pmf2.70067.

Bhandari S, Pereira DIA, Chappell HF, Drakesmith H. Intravenous irons: from basic science to clinical practice. Pharmaceuticals (Basel). 2018;11(3):82. doi:10.3390/ph11030082.

Van Doren L, Auerbach M. IV iron formulations and use in adults. Hematology Am Soc Hematol Educ Program. 2023;2023(1):622-629. doi:10.1182/hematology.2023000495.

Funk F, Flühmann B, Barton AE. Criticality of surface characteristics of intravenous iron-carbohydrate nanoparticle complexes: implications for pharmacokinetics and pharmacodynamics. Int J Mol Sci. 2022;23(4):2140. doi:10.3390/ijms23042140.

Hassan N, Reischman D, Lyon J, et al. Intravenous sodium ferric gluconate complex for pediatric inpatients with iron deficiency anemia or after acute blood loss. J Pediatr Neonatal Care. 2022;12(1):5-10. doi:10.15406/jpnc.2022.12.00449.

Aksan A, Zepp F, Anand S, Stein J. Intravenous ferric carboxymaltose for the management of iron deficiency and iron deficiency anaemia in children and adolescents: a review. Eur J Pediatr. 2022;181(11):3781-3793. doi:10.1007/s00431-022-04582-w.

Carman N, Muir R, Lewindon P. Ferric carboxymaltose in the treatment of iron deficiency in pediatric inflammatory bowel disease. Transl Pediatr. 2019;8(1):28-34. doi:10.21037/tp.2019.01.01.

Powers JM, Shamoun M, McCavit TL, et al. Intravenous ferric carboxymaltose in children with iron deficiency anemia who respond poorly to oral iron. J Pediatr. 2017;180:212-216. doi:10.1016/j.jpeds.2016.09.053.

McMahon S, et al. A retrospective single-center study of ferric derisomaltose in adolescent patients. Pediatr Blood Cancer. 2025;72(9):e31847. doi:10.1002/pbc.31847.

Gianolio L, et al. Initial effectiveness and safety data on intravenous ferric derisomaltose for iron deficiency anaemia management in paediatric gastroenterology patients: a multicentre retrospective cohort study. Arch Dis Child. 2025;110(10):793-799. doi:10.1136/archdischild-2024-328215.

Ganzoni AM. Eisen-Dextran intravenös: therapeutische und experimentelle Möglichkeiten [Intravenous iron-dextran: therapeutic and experimental possibilities]. Schweiz Med Wochenschr. 1970;100(7):301-303. German. PMID:5413918.

Baird-Gunning J, Bromley J. Correcting iron deficiency. Aust Prescr. 2016;39(6):193-199. doi:10.18773/austprescr.2016.069.

Koch TA, Myers J, Goodnough LT. Intravenous iron therapy in patients with iron deficiency anemia: dosing considerations. Anemia. 2015;2015:763576. doi:10.1155/2015/763576.

Van Doren L, Steinheiser M, Boykin KJ, et al. Expert consensus guidelines: intravenous iron uses, formulations, administration, and management of reactions. Am J Hematol. 2024;99(7):1338-1348. doi:10.1002/ajh.27220.

Lucas S, Garg M. Intravenous iron: an update. Intern Med J. 2024;54(1):26-34. doi:10.1111/imj.16184.

Caimmi S, et al. Hypersensitivity to intravenous iron preparations. Children (Basel). 2022;9(10):1473. doi:10.3390/children9101473.

Martens KL, Wolf M. Incidence, mechanism, and consequences of IV iron-induced hypophosphatemia. Hematology Am Soc Hematol Educ Program. 2023;2023(1):636-639. doi:10.1182/hematology.2023000521.

Файлове за сваляне

Публикуван

2026-08-05

Брой

Т. 28 Бр. 4 (2026): Обща медицина

Раздел (Секция)

Научни обзори

Лиценз

Авторски права (c) 2026 R. Georgieva, G. Tomova, D. Atanasova, H. Hristozova, D. Kapralev, K. Petrova, Е. Peteva, М. Belcheva (Author)

Creative Commons License

Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

Можете свободно да споделяте, копирате и разпространявате материала във всякакъв носител или формат при следните условия.

Как да цитирате

ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНА АНЕМИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ И МЯСТОТО НА ПАРЕНТЕРАЛНИТЕ ЖЕЛЯЗОЗАМЕСТИТЕЛНИ ПРЕПАРАТИ В НЕЙНОТО ЛЕЧЕНИЕ (Р. Георгиева, Г. Томова, Д. Атанасова, Х. Христозова, Д. Капралев, Петрова K., Е. Петева, & М. Белчева , Trans.). (2026). Обща медицина, 28(4), 66-73. https://journals.mu-sofia.bg/index.php/gm/article/view/1066

Най-четените статии от същия автор(и)

1 2 3 4 > >> 

Подобни статии

Можете също да прегледате стартирайте разширено търсене за подобни статии във връзка с тази статия.