Фактори, предопределящи връщането на работа при пациенти с хронична болка в гърба
Ключови думи :
хронична болка в гърба, връщане на работа, психосоциални фактори, страх от движение, самоефективност, рехабилитация, трудова интеграцияАбстракт
Цел: Настоящото изследване има за цел да идентифицира основните фактори, които влияят върху успешното връщане на работа (Return to Work – RTW) при пациенти с хронична болка в долната част на гърба. Материал и методи: В проучването са включени 120 участници на възраст между 25 и 60 години с диагноза хронична лумбална болка, преминали през тримесечна рехабилитационна програма. Оценени са физическата функция чрез Oswestry Disability Index (ODI), тревожността и депресията чрез Hospital Anxiety and Depression Scale (HADS), страхът от движение чрез Tampa Scale of Kinesiophobia (TSK) и катастрофизиращите мисли чрез Pain Catastrophizing Scale (PCS). Проведени са и интервюта за оценка на работната мотивация, подкрепата от работодателя и характера на трудовата дейност. Резултати: Шест месеца след приключване на програмата 68.3% от участниците са се върнали на работа. Значимо подобрение се наблюдава по всички измерени показатели (p < 0.01). Най-силна отрицателна връзка с връщането на работа показват страхът от движение (r = –0.54) и катастрофизацията (r = –0.48), докато положителна зависимост се установява с подкрепата от работодателя (r = 0.46) и самооценката за трудоспособността (r = 0.49). Множественият регресионен анализ потвърждава, че основните независими предиктори за успешно връщане на работа са ниските нива на страх от движение, високата самоефективност и наличието на организационна подкрепа. Заключение: Резултатите показват, че освен физическите аспекти, психологичните и социалните фактори имат ключово значение за успешната трудова реинтеграция при пациенти с хронична болка в гърба. Ниските очаквания за възстановяване, страхът от рецидив и липсата на подкрепа на работното място са основни бариери, докато високата самоефективност, адаптирането на работната среда и сътрудничеството между пациента, работодателя и здравните специалисти подпомагат успешното връщане на работа. Индивидуализираните интервенции и ранното идентифициране на рисковите групи могат да подобрят дългосрочните резултати и качеството на живот.
Литература (библиография)
Deutsche Gesellschaft für Orthopädie und Unfallchirurgie (DGOU). Leitlinie: Nicht-spezifischer Kreuzschmerz – Diagnostikund Therapie, Berlin: DGOU, 2021: 13-18.
Rittweger J, Schmidt CO. Chronic low back pain: Epidemiology, riskfactors, andprevention. Der Orthopäde, 2023, 52(6): 421-430.
NICE Guidelines. Low back pain and sciaticain over 16s: assessment and management (NG59). National Institute for Health and Care Excellence, 2021: 24-26.
Brendbekken R, Eriksen HR, Grasdal AL. Predictors of return to work in patients with chronic musculoskeletal pain: A randomized clinical trial. Pain Medicine, 2021, 22(4): 789-799.
Leung DSY. Multidisciplinary programme for rehabilitation of chronic low back pain: Factorspredicting successful return to work. BMC Musculoskeletal Disorders, 2021, 22(1): 514.
Scholz J, Häuser W. Psychosocialfactors and chronic pain chronification: Evidence and implications. European Journal of Pain, 2024, 28(2), 235-247.
Zigmond AS, Snaith R. The hospital anxiety and depressions cale. Acta Psychiatrica Scandinavica, 1983, 67(6): 61-370.
Kori SH, Miller RP, Todd DD. Kinesiophobia: A new view of chronic pain behavior. Pain Management, 1990,3:35-43.
Sullivan MJL, Bishop SR, Pivik J. The Pain Catastrophizing Scale: Development and validation. Psychological Assessment, 1995, 7(4): 524-532.
Airaksinen O, Brox JI, Cedraschi C et al. European guidelines for the management of chronicnon specific low back pain. European Spine Journal, 2006, 15(2): 192-300.
Andersen LL, Clausen T, Burr H et al. Physical work demands and risk of long-term sickness absence: The importance of self-perceived workability. Occupational and Environmental Medicine, 2023, 80(2): 95-103.
Gross DP, Battié MC, Asante AK, et al. Factors associated with work absence after acute low back injury: A population-based study. Spine, 2019, 44(19): 1364-1371.
Lydell M, Grahn B, Månsson J, Baigi A. Predictive factors for workability among employees with chronic musculoskeletal disorders. Journal of Occupational Rehabilitation, 2022, 19(2): 135-144.
Yang M. Analysis of primary referral patterns and return to work in patients with lumbar discherniation. Acta Neurochirurgica, 2025, 167(3): 412-420.
Werner EL, Côté P. Low back pain and return to work: The role of psychosocial and occupational factors. European Spine Journal, 2022, 29(3): 508-517.
Russo F, Papalia GF, DiazBalzani LA et al. Prognostic factors for return to work in patients affected by chronic low backp ain: a systematic review. Musculoskelet Surg, 2024,108(4):403-41.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2026 D. Slavkov, S. Troyanova-Slavkova (Author)
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Можете свободно да споделяте, копирате и разпространявате материала във всякакъв носител или формат при следните условия.
