Professional realization and motivation of nurses in interventional cardiology
Keywords:
nurses, interventional cardiology, motivation, demotivation, professional realizationAbstract
The aim of the present work is to study and analyze the factors of the work environment affecting the professional realization and motivation of nurses working in interventional cardiology. Мaterial and method: To achieve it, a sociological method was applied in the period 15/11/2024 – 05/03/2025. A direct individual anonymous survey card was conducted among 81 nurses working in seven medical facilities on the territory of the cities of Sofia and Plovdiv, Bulgaria. Result and conclusion: The trend of aging nurses is also present among those working in the field of interventional cardiology. Highly specialized work in invasive cardiology requires experience and additional training, which health professionals acquire most often in Intensive Care Units, Cardiology Clinics and Surgical Clinics. The main motivating factors for work are the opportunity to participate in highly specialized research, the team, the assistance provided for the benefit of the patient, the stimulating remuneration and reduced working hours and the 7-hour working day. The factors leading to demotivation are the pay and the impossibility of obtaining additional income, the unfavorable psychoclimate in the ward, the work in an environment with ionizing radiation and the hard and exhausting work during invasive procedures.
References
Христова И. Оптимизиране на здравните грижи в отделение за инвазивна кардиология. Здравни грижи, 3, 2018, 11-16. Hristova I. Optimizing healthcare in an invasive cardiology unit. Zdravni grizhi, 3, 2018, 11 – 16.
https://nursingeducation.org/careers/cardiac – catheterization – laboratory – nurse/
Deora S, Kalal N, Singh K. Nurses in cardiac catheterization laboratory: An important pillar of “heart team”. Heart Mind, 2022, 6(2):96-97. doi:10.4103/hm.hm_75_21
Иванова Д. Организационен модел за сестрински грижи при пациенти с остър миокарден инфаркт. Автореф. на дис. присъждане на ОНС „доктор“. София, 2014, 53-60.
Wang Z, Wang Y, Song X. Comprehensive nursing care after coronary intervention operation. Food Sci Technol, 2021, 41(3):556-563.
Daniel JS, Wagner D. Nursing management to reduce hospital readmissions after percutaneous coronary interventions – integrative review. MSN in Leadership in Nursing Final Projects, 2021, 18. https://digitalcommons.kennesaw.edu/nursmast_etd/18
Wang J, Li H, Yan W et al. Prehabilitation interventions for cardiac surgery to prevent postoperative pulmonary complications: Systematic review and meta-analysis. Iran J Public Health, 2024, 53(10):2167-2179.
Благоева Д, Попова Т, Димитрова М. Формиране на професионална компетентност по време на преддипломния стаж на студентите от МУ – ФОЗ, специалност „Медицинска сестра”. Сестринско дело, 2020, 52(3):11-15.
Благоева Д, Чанева Г, Попова Т. Заинтересованост и удовлетвореност от образователните програми на студентите от специалност „Медицинска сестра” в МУ – ФОЗ. Сестринско дело, 2018, 50(3):17-21.
Димитрова Н, Стамболова И, Попова Т, Богданова К. Мотивация на специалистите по здравни грижи. В: IV научна сесия за преподаватели и студенти на Медицински колеж – Варна. Варна, 2015, Том 4, 28-33.
Todorova M, Petrova G. Personality characteristics and quality of life in patients with chronic coronary artery disease in the context of patient-centered approach to health care. Eur J Cardiovasc Nurs, 2016, 15(Suppl. 1):147.
Todorova M, Petrova G. Influence of risk factors on the quality of life of patients with chronic ischemic heart disease. Eur J Public Health, 2018, 28(Suppl. 4):463. doi:10.1093/eurpub/cky213.158
State of Health in the EU. България – Здравен профил на страната 2021. В т. 4 Здравна система, 11. Достъпно на: https://health.ec.europa.eu/system/files/2022-01/2021_chp_bulgaria_bulgarian.pdf
State of Health in the EU. България – Здравен профил на страната 2023. В т. 4 Здравна система, 10.
Шопов Д, Стоева Т. Възрастова структура на работещите медицински сестри в България. Сестринско дело, 2022, 54(1):19-14.
Василева Н. Мотивация за избор, работа и кариерно развитие в сестринската професия. Автореф. на дис. присъждане на ОНС „доктор“. София, 2014.
Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. ДВ, бр. 7 от 27 януари 2015 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 65 от 2 август 2024 г. Достъпно на: https://lex.bg/laws/ldoc/2136417712, посетен на 29.10.2024 г.
Митева И. Характеристика на професионалните рискове за медицинската сестра на работното място. Сестринско дело, 2022, 54(3):66-71.
Петров И, Котирков К. Логистика при остър миокарден инфаркт със СТ-елевация. Значение на door-to-balloon time. Мединфо, 2010, (9):1-3.
Neumann FJ, Sousa-Uva M, Ahlsson A et al. ESC Scientific Document Group. 2018 ESC/EACTS guidelines on myocardial revascularization. Eur Heart J, 2019, 40(2):87-165. doi:10.1093/eurheartj/ehy394
Шопов Д, Стоева Т, Стоев Т. Мотивация и демотивация в работата на медицинския персонал. Здравна политика и мениджмънт, 2014, 14(2):27-30.
Петрова Г. Предизвикателства пред медицинската сестра в процеса на промоция на здравето. Пловдив, Макрос, 2020, 77-85.
Богданова К. Основни аспекти в управлението на здравните грижи. София, ЦМБ, 2019, 21-28.
Левтерова Б. Фактори, влияещи върху удовлетвореността от работата, сред медицинските сестри в болниците. Сестринско дело, 2021, 53(2):3-6.
Downloads
Published
Issue
Section
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
You are free to share, copy and redistribute the material in any medium or format under these terms.
