Профилактика на белодробния рак в България: професионални оценки, предизви-кателства и системни дефицити
Ключови думи :
рак на белия дроб, профилактика, ранна диагностика, медицински специалисти, скрининг, рискови факториАбстракт
Ракът на белия дроб остава водеща причина за онкологична смъртност в световен мащаб и представлява сериозно общественоздравно предизвикателство. В България заболяването се характеризира с висока честота, късно диагностициране и ограничени профилактични практики, което подчертава нуждата от системен анализ на факторите, влияещи върху ефективността на превенцията. Целта на настоящото изследване е да се оценят професионалните възприятия на медицинските специалисти относно състоянието на ранната диагностика и профилактиката на белодробния карцином, като се акцентира върху информираността, участието в превантивни дейности и оценката на достъпа до съвременни диагностични методи. Проучването е проведено като описателно количествено анкетно изследване сред 145 специалисти от различни медицински профили. Използван е структуриран въпросник с 36 въпроса, позволяващ анализ както на фактологични знания, така и на професионални нагласи. Резултатите разкриват последователни дефицити: ниска информираност сред пациентите, ограничено участие на специалистите в профилактични инициативи, скептицизъм към ефективността на скрининга и значими трудности в достъпа до модерни диагностични технологии. Сравнението с международни практики показва, че България се доближава до модел, характерен за държави с фрагментирана профилактична система и ограничени структурни механизми за прилагане на съвременни стандарти. Получените данни подчертават необходимостта от разработване на национална скринингова програма, подобряване на информационните кампании, укрепване на професионалните обучения и гарантиране на равнопоставен достъп до диагностика. Интегрирането на тези елементи би могло да подобри ранната откриваемост и да допринесе за намаляване на смъртността от рак на белия дроб в България.
Литература (библиография)
Куртев П, Литвиненко Л. Клинична онкология. София, Медицина и физкултура, 2015.
Pope CA, Burnett R. Air pollution and lung cancer incidence. JAMA. 2011;307(7):713–723.
World Health Organization. Global cancer statistics: lung cancer epidemiology. WHO; 2023.
Христов И. Пулмология. София, Арсо, 2016.
Георгиева Р, Алексиев М. Нискодозова КТ в ранната диагностика на белодробния рак – перспективи за България. Онкология. 2021;55(1):14–20.
Даковска Л, Георгиев Н. Профилактика на раковите заболявания – български модел. Обществено здраве. 2020;12(1):5–14.
Атанасов Д, Арнаудов В. Белодробен карцином – диагностика и лечение. София, МУ – София, 2017.
Министерство на здравеопазването. Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания 2021–2026. София, МЗ, 2021.
International Agency for Research on Cancer. IARC Monographs on Radon Exposure. Lyon, IARC, 2020.
Иванова Р. Профилактични практики сред българските медицински специалисти – емпиричен анализ. Обществено здраве. 2023;15(2):38–49.
Бачева О, Маринова Д. Професионални експозиции и белодробен карцином. Трудова медицина. 2019;26(2):11–19.
Беливанова А. Радон в закрити помещения: здравни рискове и превенция. София, МУ – София, 2021.
Николов П, Лазарова Е. Клинични подходи при ранни симптоми на белодробен карцином. Съвременна медицина. 2020;70(1):41–47.
Радев Р. Онкологична диагностика и образна медицина. София, МУ – София, 2020.
Ценев Т, Милев Б. Радон като рисков фактор за белодробен рак в България. Съвременна медицина. 2018;69(4):33–40.
Darby S et al. Radon in homes and lung cancer risk. BMJ. 2005;330:223–227.
de Koning HJ et al. Reduced lung-cancer mortality with volume CT screening. N Engl J Med. 2020;382:503–513.
Димитрова Т. Сестрински грижи при пациенти с онкологични заболявания. София, МУ – София, 2019.
WHO. Global Cancer Observatory: Lung Cancer. WHO, 2023.
ESMO Clinical Practice Guidelines: Lung Cancer. Ann Oncol. 2022.
Попов Т. Замърсяване на въздуха и белодробни заболявания – български обзор. Пулмология и алергология. 2018;7(3):21–29.
Клинични ръководства на БДПБ. Белодробни болести. София, БДПБ, 2019.
Хинков Х, Обретенов Г. Епидемиология на белодробния карцином в България. Пулмология. 2020;9(1):12–18.
Siegel R et al. Global cancer statistics. CA Cancer J Clin. 2023;73:1–33.
Стоянов К, Спасова Г. Психосоциални аспекти при пациенти с белодробен рак. Здраве и наука. 2021;6(4):17–25.
Петрова М, Иванов Д. Рискови фактори за рак на белия дроб – обзор на български данни. Онкология. 2019;53(2):45–52.
Лазаров Л, Попова Д. Генетични фактори при белодробния карцином. Медицински преглед. 2017;53(3):22–28.
Национален раков регистър. Годишен доклад за онкологичните заболявания в България 2023. София, НРР, 2024.
National Lung Screening Trial Research Team. N Engl J Med. 2011;365:395–409.
Oudkerk M. et al. European position statement on lung cancer screening. Lancet Oncol. 2017;18:e754–e766.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2026 R. Gerasimova (Author)
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Можете свободно да споделяте, копирате и разпространявате материала във всякакъв носител или формат при следните условия.
