Професионална реализация и мотивация на медицинските сестри в интервенционалната кардиология
Ключови думи :
медицински сестри, интервенционална кардиология, мотивация, демотивация, професионална реализацияАбстракт
Целта на настоящото изследване е да се проучат и анализират факторите на работната среда, влияещи върху професионалната реализация и мотивация на медицинските сестри, работещи в интервенционалната кардиология. Материал и методи: Проучването е осъществено през периода 15.11.2024 г. – 05.03.2025 г., като е приложен социологически метод. Проведена е пряка индивидуална анонимна анкета сред 81 медицински сестри, работещи в седем лечебни заведения на територията на град София. Резултати и изводи: Тенденцията за застаряване при медицинските сестри е налице и сред работещите в сферата на интервенционалната кардиология. Високоспециализираната дейност в инвазивната кардиология изисква опит и допълнително обучение, които здравните специалисти придобиват най-често в отделенията за интензивна терапия, клиниките по кардиология и хирургичните клиники. Главните мотивиращи фактори за работа са възможността за участие във високоспециализирани изследвания, колективът, оказаната помощ в полза на пациента, стимулиращото възнаграждение, намаленото работно време/7-часовия работен ден. Факторите, водещи до демотивация, са заплащането и невъзможността за получаване на допълнителни приходи, неблагоприятният психоклимат в отделението, работата в среда с йонизиращо лъчение и тежкият и изтощителен труд по време на инвазивни процедури.
Литература (библиография)
Христова И. Оптимизиране на здравните грижи в отделение за инвазивна кардиология. Здравни грижи, 3, 2018, 11-16. Hristova I. Optimizing healthcare in an invasive cardiology unit. Zdravni grizhi, 3, 2018, 11 – 16.
https://nursingeducation.org/careers/cardiac – catheterization – laboratory – nurse/
Deora S, Kalal N, Singh K. Nurses in cardiac catheterization laboratory: An important pillar of “heart team”. Heart Mind, 2022, 6(2):96-97. doi:10.4103/hm.hm_75_21
Иванова Д. Организационен модел за сестрински грижи при пациенти с остър миокарден инфаркт. Автореф. на дис. присъждане на ОНС „доктор“. София, 2014, 53-60.
Wang Z, Wang Y, Song X. Comprehensive nursing care after coronary intervention operation. Food Sci Technol, 2021, 41(3):556-563.
Daniel JS, Wagner D. Nursing management to reduce hospital readmissions after percutaneous coronary interventions – integrative review. MSN in Leadership in Nursing Final Projects, 2021, 18. https://digitalcommons.kennesaw.edu/nursmast_etd/18
Wang J, Li H, Yan W et al. Prehabilitation interventions for cardiac surgery to prevent postoperative pulmonary complications: Systematic review and meta-analysis. Iran J Public Health, 2024, 53(10):2167-2179.
Благоева Д, Попова Т, Димитрова М. Формиране на професионална компетентност по време на преддипломния стаж на студентите от МУ – ФОЗ, специалност „Медицинска сестра”. Сестринско дело, 2020, 52(3):11-15.
Благоева Д, Чанева Г, Попова Т. Заинтересованост и удовлетвореност от образователните програми на студентите от специалност „Медицинска сестра” в МУ – ФОЗ. Сестринско дело, 2018, 50(3):17-21.
Димитрова Н, Стамболова И, Попова Т, Богданова К. Мотивация на специалистите по здравни грижи. В: IV научна сесия за преподаватели и студенти на Медицински колеж – Варна. Варна, 2015, Том 4, 28-33.
Todorova M, Petrova G. Personality characteristics and quality of life in patients with chronic coronary artery disease in the context of patient-centered approach to health care. Eur J Cardiovasc Nurs, 2016, 15(Suppl. 1):147.
Todorova M, Petrova G. Influence of risk factors on the quality of life of patients with chronic ischemic heart disease. Eur J Public Health, 2018, 28(Suppl. 4):463. doi:10.1093/eurpub/cky213.158
State of Health in the EU. България – Здравен профил на страната 2021. В т. 4 Здравна система, 11. Достъпно на: https://health.ec.europa.eu/system/files/2022-01/2021_chp_bulgaria_bulgarian.pdf
State of Health in the EU. България – Здравен профил на страната 2023. В т. 4 Здравна система, 10.
Шопов Д, Стоева Т. Възрастова структура на работещите медицински сестри в България. Сестринско дело, 2022, 54(1):19-14.
Василева Н. Мотивация за избор, работа и кариерно развитие в сестринската професия. Автореф. на дис. присъждане на ОНС „доктор“. София, 2014.
Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. ДВ, бр. 7 от 27 януари 2015 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 65 от 2 август 2024 г. Достъпно на: https://lex.bg/laws/ldoc/2136417712, посетен на 29.10.2024 г.
Митева И. Характеристика на професионалните рискове за медицинската сестра на работното място. Сестринско дело, 2022, 54(3):66-71.
Петров И, Котирков К. Логистика при остър миокарден инфаркт със СТ-елевация. Значение на door-to-balloon time. Мединфо, 2010, (9):1-3.
Neumann FJ, Sousa-Uva M, Ahlsson A et al. ESC Scientific Document Group. 2018 ESC/EACTS guidelines on myocardial revascularization. Eur Heart J, 2019, 40(2):87-165. doi:10.1093/eurheartj/ehy394
Шопов Д, Стоева Т, Стоев Т. Мотивация и демотивация в работата на медицинския персонал. Здравна политика и мениджмънт, 2014, 14(2):27-30.
Петрова Г. Предизвикателства пред медицинската сестра в процеса на промоция на здравето. Пловдив, Макрос, 2020, 77-85.
Богданова К. Основни аспекти в управлението на здравните грижи. София, ЦМБ, 2019, 21-28.
Левтерова Б. Фактори, влияещи върху удовлетвореността от работата, сред медицинските сестри в болниците. Сестринско дело, 2021, 53(2):3-6.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
Можете свободно да споделяте, копирате и разпространявате материала във всякакъв носител или формат при следните условия.
