The professional competencies of nurses as a factor for the quality of health care in Intensive Care Units
Keywords:
intensive care, competencies, quality, nursing care, managementAbstract
The development of technology and medical science requires continuous training of nurses in specialized intensive care units. The effective organization of work, opportunities for further qualification, and career development contribute to their motivation as a factor in the quality of healthcare, which is reflected in patient satisfaction. This, in turn, is decisive for the economic stability of healthcare institutions and forms the basis for their sustainable development in a market economy. The aim of the present review article is to analyze the importance of the professional competencies of nurses as a key factor in ensuring high quality of healthcare in intensive care units, as well as to examine the role of professional education, postgraduate qualification, and the effective organization of nursing activities in improving the efficiency of the treatment process and patient satisfaction.
References
Александрова М, Попов Т. За някои технологии и иновационни подходи при непрекъснатото обучение на медицинските сестри. Педагогическото образование в България. Състояние и тенденции, 2006, (1):440-444.
Александрова М. Модели за непрекъснато обучение на медицинските сестри. В: Сборник научни студии и статии на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Съвременното образование – мисия и визия. Благоевград, УН „Неофит Рилски”, 2010, 459-462.
Александрова М. Планиране, реализация и оценка на грижите, определени в сестринската диагноза. В: Обществено здраве. Ръководство за специализация на медицински сестри. София, Горекс Прес, 2001, 97-100.
Бикова П, Василева Н, Терзиева А. Електронното обучение и практическото му приложение в медицината. В: Тридесет и първа научно-технологична сесия. Сборник доклади. ТЕМТО, 2013, 82-85.
Богданова К. Качество на здравните грижи в лечебното заведение. Дис. труд. МУ – София, 2018, 180.
Богданова К. Основни аспекти в управлението на здравните грижи. ЦМБ, МУ – София, 2019, 112.
Богданова К. Удовлетвореност на студентите от качеството на обучението по специалност „Управление на здравните грижи“. Knowledge International Journal, 2019, 31(4):1175-1180.
Борисов В. Мениджмънт на качеството в здравеопазването. В: Здравен мениджмънт. Т. І. София, Филвест, 2004, 243-258.
Брундланд Г. Устойчивото развитие и здравето на народите. Социална медицина, 2002, (4):2-3.
Василева Н. Професията медицинска сестра – мотивация и призвание. МУ – София, 2015, 100.
Воденичаров Ц. Медицински и мениджърски професионализъм – потребност от академична и експертна подкрепа в контекста на организационната промяна в здравеопазването. Здравна политика и мениджмънт, 2011, (4):3-5.
Воденичаров Ц. Седемте разлики между медика и мениджъра. ДАК, С., 2003.
Георгиева Ем, Георгиева Л. Качеството на лабораторните медицински услуги като елемент на цялостното качество на здравните дейности. Варненски медицински форум, 2014, 3(4):62-65.
Гладилов Ст, Янакиева А, Воденичарова А. Маркетинг в здравеопазването. Принцепс Маринови ООД, С., 2015, 220.
Грънчарова Г. Управление на здравните грижи. ИЦ на МУ – Плевен, 239-258.
Димитров Д. Стил на лидерство и мениджмънт в болницата. Здравна политика и мениджмънт, 2009, (2):25-30.
Димитров Д. Управленска компетентност на началник отделенията и старшите сестри. Здравна политика и мениджмънт, 2008, (5):76-79.
Димитрова М. Голямото натоварване на професионалистите по здравни грижи в интензивните сектори – фактор, повлияващ нагласите за промяна на работното място. Здравни грижи, 2017, 16(4):17-24.
Захов В. Управление на човешките ресурси в лечебните заведения. Здравна политика и мениджмънт, 2008, (6):83-84.
Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “медицинска сестра”, “акушерка” и “лекарски асистент” за образователно-квалификационна степен “бакалавър”. ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2005 г., загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2024 г.
Наредба № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. ДВ, бр. 15 от 18 февруари 2011 г., загл. доп. – ДВ, бр. 61 от 2022 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2 август 2022 г.
Николаков Д. Клиничен и управленски анализ на дейностите в Клиника по анестезиология и интензивно лечение за подобряване качеството и контрола на разходите. Дис. труд. МУ – София, 2018, 235.
Петков В, Попов Н. Икономически реалности в здравеопазването. ИКТ решения – отговор на много въпроси. Здравен мениджмънт, 2004, 4(5):30-31.
Петрова Зл, Генев С. Управление на здравната система. Национално сдружение за здравна политика и здравен мениджмънт (НСЗПМ), Health media, 2014, 352.
Петрова-Готова Ц. Някои аспекти на качеството в здравеопазването. Здравен мениджмънт, 2005, 5(2):25-28.
Петрова-Готова Ц. Доброто информационно осигуряване – предпоставка за по-ефективно здравеопазване. В: Сборник доклади на научно-технологична сесия, КОНТАКТ 2013, Интердисциплинарната идея в действие. ТЕМТО, 2013, 164-168.
Стамболова И. Мениджмънт и етика на съвременната медицинска практика. София, Симел, 2008, 90.
Сурчева Ж. Трудовата мотивация – обзор върху някои теоретични постановки (II част). Здравен мениджмънт, 2004, 4(2):22-24.
Чакърова Л. Професионална етика за специалисти по здравни грижи. Габрово, ЕксПрес, 2011, 180.
Чакърова Л. Макроетика и устойчиво развитие на здравеопазването. Габрово, ЕксПрес, 2013, 16-17.
Чанева Г. Управленски подходи за ефективни здравни грижи. МУ – София, ЦМБ, 2015, 96.
Чанева Г, Младенова С, Богданова К. Продължаващо обучение на професионалистите по здравни грижи – проблеми и тенденции. Knowledge International Journal, 2021, 49(4):901-904.
Янева Р. Микроикономикс на болничното лечебно заведение. Ръководство за упражнения и семинари. София, СимелПрес, 2011, 9-11.
Duffield C, Roche M, O’Brein-Pallas L, Catling-Paull C, King M. Staff satisfaction and retention and the role of the Nursing Unit Manager. Collegian, 2009b, (16):11-17.
Grinberg K, Sela Y. Expanding nurses’ authority – Physicians’ and nurses’ attitudes. Appl Nurs Res, 2022, 63:151550. doi:10.1016/j.apnr.2021.151550
Newman K, Maylor U, Chansarkar B. The nurse satisfaction, service quality and nurse retention chain: Implications for management of recruitment and retention. J Manag Med, 2002, 16(4):271-291.
Downloads
Published
Issue
Section
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
You are free to share, copy and redistribute the material in any medium or format under these terms.
