Професионалните компетенции на медицинските сестри като фактор за качество на здравните грижи в интензивните отделения

Александрова М, Попов Т. За някои технологии и иновационни подходи при непрекъснатото обучение на медицинските сестри. Педагогическото образование в България. Състояние и тенденции, 2006, (1):440-444.

Александрова М. Модели за непрекъснато обучение на медицинските сестри. В: Сборник научни студии и статии на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Съвременното образование – мисия и визия. Благоевград, УН „Неофит Рилски”, 2010, 459-462.

Александрова М. Планиране, реализация и оценка на грижите, определени в сестринската диагноза. В: Обществено здраве. Ръководство за специализация на медицински сестри. София, Горекс Прес, 2001, 97-100.

Бикова П, Василева Н, Терзиева А. Електронното обучение и практическото му приложение в медицината. В: Тридесет и първа научно-технологична сесия. Сборник доклади. ТЕМТО, 2013, 82-85.

Богданова К. Качество на здравните грижи в лечебното заведение. Дис. труд. МУ – София, 2018, 180.

Богданова К. Основни аспекти в управлението на здравните грижи. ЦМБ, МУ – София, 2019, 112.

Богданова К. Удовлетвореност на студентите от качеството на обучението по специалност „Управление на здравните грижи“. Knowledge International Journal, 2019, 31(4):1175-1180.

Борисов В. Мениджмънт на качеството в здравеопазването. В: Здравен мениджмънт. Т. І. София, Филвест, 2004, 243-258.

Брундланд Г. Устойчивото развитие и здравето на народите. Социална медицина, 2002, (4):2-3.

Василева Н. Професията медицинска сестра – мотивация и призвание. МУ – София, 2015, 100.

Воденичаров Ц. Медицински и мениджърски професионализъм – потребност от академична и експертна подкрепа в контекста на организационната промяна в здравеопазването. Здравна политика и мениджмънт, 2011, (4):3-5.

Воденичаров Ц. Седемте разлики между медика и мениджъра. ДАК, С., 2003.

Георгиева Ем, Георгиева Л. Качеството на лабораторните медицински услуги като елемент на цялостното качество на здравните дейности. Варненски медицински форум, 2014, 3(4):62-65.

Гладилов Ст, Янакиева А, Воденичарова А. Маркетинг в здравеопазването. Принцепс Маринови ООД, С., 2015, 220.

Грънчарова Г. Управление на здравните грижи. ИЦ на МУ – Плевен, 239-258.

Димитров Д. Стил на лидерство и мениджмънт в болницата. Здравна политика и мениджмънт, 2009, (2):25-30.

Димитров Д. Управленска компетентност на началник отделенията и старшите сестри. Здравна политика и мениджмънт, 2008, (5):76-79.

Димитрова М. Голямото натоварване на професионалистите по здравни грижи в интензивните сектори – фактор, повлияващ нагласите за промяна на работното място. Здравни грижи, 2017, 16(4):17-24.

Захов В. Управление на човешките ресурси в лечебните заведения. Здравна политика и мениджмънт, 2008, (6):83-84.

Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “медицинска сестра”, “акушерка” и “лекарски асистент” за образователно-квалификационна степен “бакалавър”. ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2005 г., загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2024 г.

Наредба № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. ДВ, бр. 15 от 18 февруари 2011 г., загл. доп. – ДВ, бр. 61 от 2022 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2 август 2022 г.

Николаков Д. Клиничен и управленски анализ на дейностите в Клиника по анестезиология и интензивно лечение за подобряване качеството и контрола на разходите. Дис. труд. МУ – София, 2018, 235.

Петков В, Попов Н. Икономически реалности в здравеопазването. ИКТ решения – отговор на много въпроси. Здравен мениджмънт, 2004, 4(5):30-31.

Петрова Зл, Генев С. Управление на здравната система. Национално сдружение за здравна политика и здравен мениджмънт (НСЗПМ), Health media, 2014, 352.

Петрова-Готова Ц. Някои аспекти на качеството в здравеопазването. Здравен мениджмънт, 2005, 5(2):25-28.

Петрова-Готова Ц. Доброто информационно осигуряване – предпоставка за по-ефективно здравеопазване. В: Сборник доклади на научно-технологична сесия, КОНТАКТ 2013, Интердисциплинарната идея в действие. ТЕМТО, 2013, 164-168.

Стамболова И. Мениджмънт и етика на съвременната медицинска практика. София, Симел, 2008, 90.

Сурчева Ж. Трудовата мотивация – обзор върху някои теоретични постановки (II част). Здравен мениджмънт, 2004, 4(2):22-24.

Чакърова Л. Професионална етика за специалисти по здравни грижи. Габрово, ЕксПрес, 2011, 180.

Чакърова Л. Макроетика и устойчиво развитие на здравеопазването. Габрово, ЕксПрес, 2013, 16-17.

Чанева Г. Управленски подходи за ефективни здравни грижи. МУ – София, ЦМБ, 2015, 96.

Чанева Г, Младенова С, Богданова К. Продължаващо обучение на професионалистите по здравни грижи – проблеми и тенденции. Knowledge International Journal, 2021, 49(4):901-904.

Янева Р. Микроикономикс на болничното лечебно заведение. Ръководство за упражнения и семинари. София, СимелПрес, 2011, 9-11.

Duffield C, Roche M, O’Brein-Pallas L, Catling-Paull C, King M. Staff satisfaction and retention and the role of the Nursing Unit Manager. Collegian, 2009b, (16):11-17.

Grinberg K, Sela Y. Expanding nurses’ authority – Physicians’ and nurses’ attitudes. Appl Nurs Res, 2022, 63:151550. doi:10.1016/j.apnr.2021.151550

Newman K, Maylor U, Chansarkar B. The nurse satisfaction, service quality and nurse retention chain: Implications for management of recruitment and retention. J Manag Med, 2002, 16(4):271-291.